Междинните закуски, холестеролът и кръвната захар. Врагове или точно обратното?

Водещ учен опровергава широко разпространеното схващане, че похапването между основните хранения поначало е вредно за здравето. Главният научен експерт на компанията Zoe, д-р Сара Бери, е анализирала хранителните навици на над 1 000 души, за да получи по-задълбочена представа как похапването може да влияе върху здравето — както положително, така и отрицателно, съобщи Mirror. 

Тя разкрива, че хората често подценяват значението на похапването, особено що се отнася до това как времето на хранене влияе върху общото здравословно състояние. Резултатите показват, че хората, които похапват след 21:00 ч., по-често имат по-неблагоприятни здравни показатели.

„Това, което беше наистина интересно, е, че установихме, че времето от деня, в което похапвате, има значение. Ако похапвате след 21:00 ч., това е свързано с по-високо кръвно налягане, по-лоша инсулинова чувствителност и по-високи нива на холестерол в кръвта“, каза Д-р Бери. 

„Това важи независимо от качеството на закуската“, добави той. 

Освен това изследването разкрива и умерени разлики в зависимост от това какви храни участниците избират като междинни закуски. Д-р Бери поясни:

„Самият акт на похапване — тоест храненето между основните хранения — не е проблемът. Проблемът е изборът на храни. Ако сте гладни между храненията и изберете здравословни закуски, това няма да има неблагоприятен ефект върху здравето ви“.

В заключение, резултатите на д-р Бери показват, че изборът на питателни междинни закуски и избягването на похапване късно вечер след 21:00 ч. може да предотврати негативното влияние на похапването върху здравето. Това от своя страна може да позволи известно удоволствие без угризения.

Високият холестерол е особено тревожно последствие, често наричано „тих убиец“. Това състояние рядко проявява самостоятелни симптоми, но може да бъде решаващ фактор за животозастрашаващи медицински инциденти и заболявания като инфаркти и инсулти.

То възниква, когато в кръвта се натрупа прекомерно количество мастно вещество — холестерол. Ако това натрупване продължи без контрол, то може да запуши кръвоносните съдове.

Високият холестерол може да бъде предизвикан от консумация на мазни храни, заседнал начин на живот, наднормено тегло, както и от тютюнопушене и употреба на алкохол. Той може да бъде и наследствен. Състоянието подлежи на контрол чрез медикаменти или промени в начина на живот.